От колко приятели има нужда детето

„Нямам нужда от много приятели. Стигат ми двама-трима“ – се пееше в популярна песен. Дали е така, когато се отнася за вашето дете?

За някои родители е важно да виждат детето си заобиколено от много приятели и познати, докато други искат то да има поне един, но надежден приятел.

Всички обаче желаят едно: да са сигурни, че децата им са приети и ценени от своите връстници.

От 3 до 5 г. - партньори за игра

Щастливо дете на пързалката. Снимка: Shutterstock
Психолозите твърдят, че идеите за приятелство се формират в детството. Когато едва проходилият малчуган удари друго дете с лопатката си в пясъчника, той учи най-важните идеи за човешките взаимоотношения на ниво „моето е твое“, „не можеш да го вземеш – трябва да размениш“.
Разбира се, това още не е приятелство. Експертите смятат, че нуждата от него възниква след 3-ата година. Въпреки че, взаимоотношенията между деца на възраст от 3 до 5 години не са истинско приятелство, а по-скоро „ партньорство в играта“.
Всеки, с когото хлапето може да играе без конфликти, е негов приятел.
Ако те са голям брой, това означава, че хлапето е доста общително, гъвкаво в общуването и миролюбиво. Но, ако то е егоцентрично и има изразени лидерски позиции, отношенията с връстниците може да са трудни.

Децата между 6 и 9 години вече съзнателно предпочитат да общуват с определени свои връстници. Подбират такива с еднакви интереси и разбирания и ги смятат за приятели.
На тази възраст обикновено - напълно безкористно. Понякога такава дружба продължава много години, друг път – не.
Колкото повече расте детето, толкова оценките за приятелите стават по-строги, областите на интереси започват да се разминават, появяват се нови интересни познанства и връзката често се разпада.
Има и деца, с които почти никой не иска да бъде приятел. Обикновено те са себични, приказливи, с богато въображение.

Кажи ми кой е твоят приятел

Момче и момиче гледат в таблета. Снимка: Shutterstock

От около 10-годишна възраст детето вече осъзнава отговорността си пред приятелите за своите думи и действия и разбира необходимостта от взаимопомощ и подкрепа. И колкото по-близо е до юношеството, толкова повече то се нуждае от тях:

1. да бъде приет от група връстници, чието мнение е важно за него (така наречената референтна група);

2. от близък приятел като обект на дълбока емоционална привързаност.

Тийнейджърите (особено момичета) изпитват остра нужда да бъде изслушани и разбрани. За тях е важно да знаят, че някой споделя техните чувства, съмнения и тревоги и че някой приема сериозно хобитата им. Вярно е, че тук има един нюанс: приятелите и социалният кръг като цяло имат огромно влияние върху тийнейджъра и то не винаги е положително.

Често, имитирайки приятелите си, детето ни губи собствената си индивидуалност, извършва действия, които не са характерни за неговата природа и дори умственото му развитие се бави. В този случай тактична намеса на родителите (при условие че поддържат контакт с тийнейджъра) може да е подходяща, но, за съжаление, не винаги ефективна.

Колко приятели трябва да има детето

Малко вероятно е да има един правилен отговор на този въпрос, защото децата са различни.
От детството хората се делят на екстроверти (тези, за които комуникацията е нужна като въздуха) и интроверти (тези, които се нуждаят преди всичко от самота). Разбира се, има и такива, които не се вписват в нито едно от тези определения, но основното е, че всеки има разрични нужди.

За някои е жизненоважно да споделят всяко събитие в живота си с многобройни „приятели“ в социалните мрежи. Друг внимателно ще пази важни преживявания в сърцето си, ще подбира думите, за да каже на най-добрия си (от двама) приятел важни тайни, след това ще се разстрои, ако другият не ги приеме.
Това е в рамките на приетото и става дума да различно възприемане на понятието „приятелство“. Типът личност няма нищо общо с това.
Така един честен и симпатичен екстроверт може да бъде сто пъти повече „истински“ приятел от интроверт, който винаги е зает със себе си и е силно обидчив.
И все пак истинското приятелство не е просто общуване. Това е една от най-високите морални ценности, която хлапето тябва да се научи да заслужи, да цени и съхнанява. Приятелството е преди всичко работа върху себе си. И ако не обясним това на децата си, те може никога да не разберат каква радост е да имаш приятели.

По материали на Deti mail.ru, Мона Василева